8.01.2009 г., 9:08 ч.

Вина 

  Поезия
506 0 8

                  ВИНА

 

 

Небето се взира в риби очи -

телата им сини гният в смрад.

Но плажа бездушен мълчи.

Гузно мълчи и близкия град.

 

 

А чайките на пир-благодат

кълват, безумно щастливи.

Не знаят, че след час ще умрат,

погълнати от талазите диви.

 

 

Виновни тука няма за това.

В града са слепи и глухи.

Морето в нощта от мъка рева.

 

…Плакаха с него и лодките сухи.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??