Небето се взира в риби очи -
телата им сини гният в смрад.
Но плажа бездушен мълчи.
Гузно мълчи и близкия град.
А чайките на пир-благодат
кълват, безумно щастливи.
Не знаят, че след час ще умрат,
погълнати от талазите диви.
Виновни тука няма за това.
В града са слепи и глухи.
Морето в нощта от мъка рева.
…Плакаха с него и лодките сухи.