30.03.2019 г., 20:26

Вина

558 1 0

Ще кажат хората навярно:

-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.

 

Те вдигаха със мен наздравици,
крилете си захвърлили във ъгъла
на кръчмата. И толкова пияни
бяха, че не можеха да съдят.

 

Те псуваха-и Бог, и дяволи,
дори жените седнали във скута им!
Да...грешен съм. Съдете ме! Признавам си
за тези ангели 
пропили се 
от скука!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...