30.03.2019 г., 20:26

Вина

556 1 0

Ще кажат хората навярно:

-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.

 

Те вдигаха със мен наздравици,
крилете си захвърлили във ъгъла
на кръчмата. И толкова пияни
бяха, че не можеха да съдят.

 

Те псуваха-и Бог, и дяволи,
дори жените седнали във скута им!
Да...грешен съм. Съдете ме! Признавам си
за тези ангели 
пропили се 
от скука!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...