Mar 30, 2019, 8:26 PM

Вина

Poetry

557 1 0

Ще кажат хората навярно:

-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.

Те вдигаха със мен наздравици,
крилете си захвърлили във ъгъла
на кръчмата. И толкова пияни
бяха, че не можеха да съдят.

Те псуваха-и Бог, и дяволи,
дори жените седнали във скута им!
Да...грешен съм. Съдете ме! Признавам си
за тези ангели
пропили се
от скука!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0