Mar 30, 2019, 8:26 PM

Вина

  Poetry
553 1 0

Ще кажат хората навярно:

-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.

 

Те вдигаха със мен наздравици,
крилете си захвърлили във ъгъла
на кръчмата. И толкова пияни
бяха, че не можеха да съдят.

 

Те псуваха-и Бог, и дяволи,
дори жените седнали във скута им!
Да...грешен съм. Съдете ме! Признавам си
за тези ангели 
пропили се 
от скука!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...