Ръждивите релси раздираха мрака,

фарът блестеше,

влакът ревеше.

А там на перона май никой не чака

и никой

не ме е изпращал.

Напускам вагона от втората класа,

стискам юмрука,

хич не ми пука

и смело разцепвам нощта със нагласа,

че никой

не ми е виновен.

Вина няма София с всички тролеи,

рейсове стари,

мръсни клошари,

че тъкмо сред техния жар ме намери. 

Изобщо

сама съм виновна.

Последен от всички аз теб бих виняла -

твойте обети

леко превзети,

защото по избор до теб съм лежала

и никой

не ме е насилил.

Последна от всички вини бих ти дала

тази с лъжата.

Вземам вината,

защото по всичко личи, че съм щяла

без нея

съвсем да измръзна.