Пламена_Кръстева (Пламена Кръстева)
11 54
11.10.2023 г., 16:45 ч.

Вина 

  Поезия
365 4 4

Болко моя, що режеш стомаха

и чернееш в зениците ядно,

пак загриза душата ми плаха,

не пожали плътта… Безпощадно

нокти впи в излинялата воля

за живот и за радост… И още
колко дни пак ще трябва да моля

и да прося взаимност среднощна?

Пак сме с теб подъл хищник и плячка,

а стомахът се свива в горчилка.

Неспособна съм даже на крачка

и сама си рисувам бесилка.

Сякаш знаем се с нея отдавна,

но не я назовавам по име:

"угризение", "срам", "своенравност“,

а пък може би "смърт"? Или "зима"?

И накрая, съвсем прозаично

ме притиска – о, още ли има?

Извинявай! Не, не, нищо лично…

Аз съм твойта вина. Посрещни ме...

© Пламена Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??