Болко моя, що режеш стомаха
и чернееш в зениците ядно,
пак загриза душата ми плаха,
не пожали плътта… Безпощадно
нокти впи в излинялата воля
за живот и за радост… И още
колко дни пак ще трябва да моля
и да прося взаимност среднощна?
Пак сме с теб подъл хищник и плячка,
а стомахът се свива в горчилка.
Неспособна съм даже на крачка
и сама си рисувам бесилка. ...