Валят замръзнали сълзи.
Вали и спомням си...
Под един чадър стояхме аз и ти
и казах, обещах,
че винаги ще ти бъда приятел,
винаги ще съм до теб,
винаги ще имаме един друг.
Мама казваше, че мъжете
винаги спазват обещанията си.
Но сега гримът ти е за друг,
а как искам да си красива за мен,
усмивката по-сияеща от всякога,
но за друг, а мислех,
че винаги ще е за мен.
И как да спазя обещанието си?
Нека всички мисли се срутят,
нека текне над мене всяка горчивина,
нека се впия в яростта.
Не вали.
Не вали и преследвам белези.
Завинаги.
© Филип Филипов Всички права запазени