27.05.2008 г., 9:57

Винаги

821 0 17
Понякога така се случва във живота...
На нещото, което просто ти харесва,
съдбата се намесва с пръста си,
и зарове печели, душата ти обсебва.
Понякога открехва се съдбовната завеса...
На нещото, което е метаморфоза
от чувства, прищявки безплодни,
обвивани луксозно, елементарно...
Но... винаги съдбата и никой не успява
нещото да хване... да напише всичко...
Луната пак компания ще прави,
щурците ще напомнят, че сме живи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...