27.05.2008 г., 9:57

Винаги

816 0 17
Понякога така се случва във живота...
На нещото, което просто ти харесва,
съдбата се намесва с пръста си,
и зарове печели, душата ти обсебва.
Понякога открехва се съдбовната завеса...
На нещото, което е метаморфоза
от чувства, прищявки безплодни,
обвивани луксозно, елементарно...
Но... винаги съдбата и никой не успява
нещото да хване... да напише всичко...
Луната пак компания ще прави,
щурците ще напомнят, че сме живи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...