May 27, 2008, 9:57 AM

Винаги

826 0 17
Понякога така се случва във живота...
На нещото, което просто ти харесва,
съдбата се намесва с пръста си,
и зарове печели, душата ти обсебва.
Понякога открехва се съдбовната завеса...
На нещото, което е метаморфоза
от чувства, прищявки безплодни,
обвивани луксозно, елементарно...
Но... винаги съдбата и никой не успява
нещото да хване... да напише всичко...
Луната пак компания ще прави,
щурците ще напомнят, че сме живи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...