Живеещият край морето,

най-накрая го намери

и разбра, че то е кротко,

но сутрин страшно реве,

защото нощем е самотно,

точно в часовете, когато

той го гледа от балкона,

отпивайки си от кафето.

Онова тъмното отсреща,

всъщност не било небето,

а никога не се е досещал,

че морето плаче самотно

и него цяла нощ очаква.

Е, вече ще си пие кафето

всяка сутрин там на брега.

Ще спази обещанието си.

Нали роден е край морето.

Досега не го посещаваше,

свикнал то да е винаги там.

© Паулина Недялкова