2 июн. 2022 г., 21:46

Винаги някъде там

450 0 0

 

Живеещият край морето,

най-накрая го намери

и разбра, че то е кротко,

но сутрин страшно реве,

защото нощем е самотно,

точно в часовете, когато

той го гледа от балкона,

отпивайки си от кафето.

Онова тъмното отсреща,

всъщност не било небето,

а никога не се е досещал,

че морето плаче самотно

и него цяла нощ очаква.

Е, вече ще си пие кафето

всяка сутрин там на брега.

Ще спази обещанието си.

Нали роден е край морето.

Досега не го посещаваше,

свикнал то да е винаги там.

 

© Паулина Недялкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...