Jun 2, 2022, 9:46 PM

Винаги някъде там

  Poetry
449 0 0

 

Живеещият край морето,

най-накрая го намери

и разбра, че то е кротко,

но сутрин страшно реве,

защото нощем е самотно,

точно в часовете, когато

той го гледа от балкона,

отпивайки си от кафето.

Онова тъмното отсреща,

всъщност не било небето,

а никога не се е досещал,

че морето плаче самотно

и него цяла нощ очаква.

Е, вече ще си пие кафето

всяка сутрин там на брега.

Ще спази обещанието си.

Нали роден е край морето.

Досега не го посещаваше,

свикнал то да е винаги там.

 

© Паулина Недялкова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...