21.10.2018 г., 8:59

Вино и лед... И щипка мъгла

1.1K 0 3

Той сваля шала - 

коприна - 

долавям уханието - 

цъфнали рози - 

и се усмихва - 

отнесен,

копнея...

Кадифе разкрива среброто - 

докосвам и

лелея,

умирам,

не мисля, потъвам...

Лунен сърп, обкичен със сняг,

една прашинка

виждам,

усещам го - 

болка, нега и малко живот,

очи - 

не заспивам...

Две кървави пръски - 

вино и лед - 

вкусвам, отпивам, забравям

и пак забравям - 

за него, за мен, 

шепот и...

Щипка мъгла...

 

20.10.2018

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Бял стих. Не е стих. А болка. Спонтанна. Изблик. На Д.С. Отново...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...