Вино от счупена амфора
обич моя -
от гръцките острови бели.
Тънко кръстче, богиньо,
като дим над водата
се стели.
Тези нежни извивки
на бедрата ти
опияняват.
Като чаша със вино
във кръвта ми
съсиреци правят.
И е трудно да дишам,
когато със страст
ме погледнеш,
с тези черни очи-
тези Родоски
дръзки маслини.
Приличаш на амфора,
обич моя,
пълна с нега
и сладка магия.
Пред краката ти
лягат
моите мисли
и чувства.
Не крия,
че събуждаш във мене
мойта същност -
езическа, дива
и да плача с глас
искам.
Със дъха ти
и с теб
да се сливам.
Ти си моята амфора,
моята нежна богиня.
Любовта ми е вино.
В теб догоре я вливам,
а после, без свяст
я изпивам.
От такова пиянство
не бих се отказал
до гроба.
Ще се моля за тебе.
Ще те искам
и прося от Бога.
Приличаш на амфора,
обич моя
и съм лудо щастлив,
че те има.
Остани си такава!
Цял живот искам
само от тебе
да пия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геолина Стефанова Всички права запазени
