Виновен е! – някой в мен крещеше. –
Не го обичай, не тъжи за него,
на самота те той обрече.
Мрази го! – не е заслужил друго.
Виновен е! – някой в мен крещеше. –
Сърцето му по другата линее,
а твойта бисерна любов отрече.
Забрави го! – и слънцето ще се засмее.
© Марина Стоянова Всички права запазени