Виновен
679
0
0
Липсваш ми когато затворя очи,
останаха сякаш празни мойте мечти.
Усмивката ми e толкова фалшива
и търси теб, за да стане отново истинска и жива.
Заспивам в студено легло - отново сам
и чакам утрото, но ти не си там.
Спомените ме нараняват и крепят,
жадувам нови, които да ме съживят.
Не спира да расте моята тъга,
вината си трябва платя.
Миналото не мога да променя,
но бъдещето с теб иска да градя.
Думите за прошка, които спомена,
бяха изречени от грешната уста.
Този, който трябва да прости
и копнея да се случи – това си ТИ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Янчев Всички права запазени
