Липсваш ми когато затворя очи,

останаха сякаш празни мойте мечти.

Усмивката  ми e толкова фалшива

и търси теб, за да стане отново истинска и жива.

Заспивам в студено легло - отново сам

и чакам утрото, но ти не си там.

Спомените ме нараняват и крепят,

жадувам нови, които да ме съживят.

Не спира да расте моята тъга,

вината си трябва платя.

Миналото не мога да променя,

но бъдещето с теб иска да градя.

Думите за прошка, които спомена,

бяха изречени от грешната уста.

Този, който трябва да прости

и копнея да се случи – това си ТИ.