От мен се прощават... Преди да ми свикнат...
Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи
беззвучно оплитат си жилаво ласо.
Вълчицата-блудница вие – за още,
разкъсва плътта под монашеско расо.
Жена съм. Това е. Спести ми сълзите.
На плешките рани. Крилете ми никнат.
Понякога птицата с болка отлита.
От мен се прощават... Преди да ми свикнат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
