Виновен съм
Виновен съм! Виновен съм за всичко,
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря
със глупостта, омразата, уви...
Не пожелах със другите да споря,
когато ме обиждаха дори...
Виновен съм – заключих си душата
за този свят – за да остана сам.
И ето че получих за отплата
едничко чувство - чувството на срам...
Срамувам се, че бях привидно весел,
но в себе си отглеждах самота...
А теб, любов – тъй не разбрах къде си...
И не изпитах твойта красота...
Останал сам – във стихове потънах,
в измислени от мене светове...
И ето – днес в душата ми е тъмно...
Единствено тревога там снове...
Виновен съм... Но чак сега го казвам...
Пред друг и не посмях да спомена...
Но днес във стих признатото запазвам...
за хората – живели без вина...
5.12.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
