25.09.2013 г., 20:28

Виновни

2.3K 3 10

И какво като беше любов,

щом така и не я изживяхме...

Не намесвай в картинката Бог!

Ние, двамата, с теб си избрахме

тези роли и този сюжет.

Не е карма. Нарича се воля.

(А такава ни липсваше). С теб

предпочетохме в главната роля

да поставим страничен герой,

който грубо да дърпа конците,

щом прошепна - бъди само мой,

щом с любов ме погледнеш в очите.

Предпочетохме жалък развой

пред красиво написана книга.

Не намесвай живота! Не той

ни завърза сърцата с верига.

Заслужаваме този финал.

(И по-лош заслужаваме даже).

 

Само някой глупак би посмял

на такава любов - не, да каже...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...