25.09.2013 г., 20:28

Виновни

2.3K 3 10

И какво като беше любов,

щом така и не я изживяхме...

Не намесвай в картинката Бог!

Ние, двамата, с теб си избрахме

тези роли и този сюжет.

Не е карма. Нарича се воля.

(А такава ни липсваше). С теб

предпочетохме в главната роля

да поставим страничен герой,

който грубо да дърпа конците,

щом прошепна - бъди само мой,

щом с любов ме погледнеш в очите.

Предпочетохме жалък развой

пред красиво написана книга.

Не намесвай живота! Не той

ни завърза сърцата с верига.

Заслужаваме този финал.

(И по-лош заслужаваме даже).

 

Само някой глупак би посмял

на такава любов - не, да каже...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...