Виновно ти мълчиш

                                   Виновна си, виновна си и затова мълчиш,

                                   по-добре така е или безсрамно ще звучиш,

                                   мълчи виновно и аз също ще замълча,

                                   ако ти кажа нещо жестоко ще звуча.

                                   Виновна си, виновна с хиляди лъжи,

                                   защо изпрати истини и лъжи кажи,

                                   при него ги изпрати, защо това реши,

                                   горчивина превзела е нашите души.

                                   С двама си играеше сто хиляди дни,

                                   нататък няма да продължавам аз помни,

                                   не искам да се връщам в този миг назад,

                                   мълча за това какво бе ти в моя свят.

                                   В полупознат превърна напълно непознат,

                                   постепенно стана ти тъй добре познат,

                                   оклевети пред него ти мен и моя свят,

                                   като двама ни чашите тук мълчат.

                                   Да ме попиташ нещо поиска в този миг,

                                   не ще ти отговоря сама ти си спомни,

                                   какво ти дадох и дали да давам съм спрял,

                                   запитай дали както ти аз съм те предал.

                                   Попита ме плахо защо, без да подаваш ръка,

                                   не питай което няма аз да изрека,

                                   ако изрека го, ще те заболи,

                                   за любов ти никога пак не ме моли.

                                   Това което чувствам няма да изрека,

                                   дори и че не ще си говорим с тебе пак,

                                   защо аз премълчавам разбираш ти нали,

                                   от думите на силноранения боли.

                                   В коридора носиш ти своята вина,

                                   в кухнята ще носиш ти своята вина,

                                   в стаята ще носиш ти своята вина,

                                   къде ли не ще носиш огромната вина.

                                   Обичах твойте устни неописуемо,

                                   косите ти да галя – неописуемо,

                                   като дете съм грейвал от твоите очи,

                                   сега съм те забравил и много ми личи.

                                   Нещо необяснимо бяха за мен тези очи,

                                   една жена виновно сега пред мен мълчи.                 

                                    12.04.19