Героят в това стихотворение e Васко Василев, след концерта му в Зала 1 на НДК с Чамбао.

ВИРТУОЗНО ТРИО

Късна вечер, прожектор свети,
цигулката подготвена да свири,
очите бляскат като мънички комети,
за тандем от дълго чакани кумири.

Първи ноти - цигулката душата си излива,
цигуларят нежно милва я с ръка,
лъкът под напора му силен се превива,
да направи по-красива песента.

Испанска стара, тъжна песен,
цигулката душата си разкъсва,
лъкът самотен като в късна есен,
цигуларят силно във цигулката го блъсва.

Свирят в трио, полудели,
разказвайки за хорската печал,
а цигуларят - виртуоз неземен,
лъкът с цигулката кат' Господ - съчетал.

Финални думи - цигулката изпява,
след туй - прибрал ги двама като в люлка,
прожекторът лицето му огрява,
лъкът заспива с любовта, наречена цигулка.