28.01.2008 г., 9:56

''Вирусът любов''

1.3K 0 1

                                          ''Вирусът любов''  

          Заразени и победени и няма как да сме спасени,
                           но все ние дали няма да сме живи, нали сме отровени.
                          Знаем поне от какво сме заразени и че няма противоотрова, противоотрова срещу любовта,
                            но все ни е едно, важно е, че сме били истински щастливи и загубени, загубени и лудо влюбени.

                                                                         

                Вирусът любов вече заразил ни е,
                                           от това, че нямаме утеха,
                                    макар заразени, ние още се обичаме
                                  и не виждам защо да ни спира и дъха.

                                  За цял живот заразени  ще сме ние
                                     и любовта се опитва да ни спре,
                                макар да го прави,  ние ще се обичаме
                          и тя трябва да разбере, че друго ще избере.
 

                     Не оцелели, но нищо трудно в това не видели,
                         пак сме заразени и не спасени, но победители в едно.
                         Победители, че и заразени пак сме си  с отношения  едни и същи,
                         очаквам до край да сме заедно, защото имаме оговорени още срещи, още срещи и то горещи.

                                                                  
                              

                 Щом веднъж се заразиш с вируса любов,
оставаш си заразен поне най-малко за цял живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кою Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех,че прекрасна зараза е любовта!Всичка ние тя!Поздрав от мен с усмивка!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...