Jan 28, 2008, 9:56 AM

''Вирусът любов''

  Poetry » Love
1.3K 0 1

                                          ''Вирусът любов''  

          Заразени и победени и няма как да сме спасени,
                           но все ние дали няма да сме живи, нали сме отровени.
                          Знаем поне от какво сме заразени и че няма противоотрова, противоотрова срещу любовта,
                            но все ни е едно, важно е, че сме били истински щастливи и загубени, загубени и лудо влюбени.

                                                                         

                Вирусът любов вече заразил ни е,
                                           от това, че нямаме утеха,
                                    макар заразени, ние още се обичаме
                                  и не виждам защо да ни спира и дъха.

                                  За цял живот заразени  ще сме ние
                                     и любовта се опитва да ни спре,
                                макар да го прави,  ние ще се обичаме
                          и тя трябва да разбере, че друго ще избере.
 

                     Не оцелели, но нищо трудно в това не видели,
                         пак сме заразени и не спасени, но победители в едно.
                         Победители, че и заразени пак сме си  с отношения  едни и същи,
                         очаквам до край да сме заедно, защото имаме оговорени още срещи, още срещи и то горещи.

                                                                  
                              

                 Щом веднъж се заразиш с вируса любов,
оставаш си заразен поне най-малко за цял живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кою Коев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех,че прекрасна зараза е любовта!Всичка ние тя!Поздрав от мен с усмивка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...