28 янв. 2008 г., 09:56

''Вирусът любов''

1.3K 0 1

                                          ''Вирусът любов''  

          Заразени и победени и няма как да сме спасени,
                           но все ние дали няма да сме живи, нали сме отровени.
                          Знаем поне от какво сме заразени и че няма противоотрова, противоотрова срещу любовта,
                            но все ни е едно, важно е, че сме били истински щастливи и загубени, загубени и лудо влюбени.

                                                                         

                Вирусът любов вече заразил ни е,
                                           от това, че нямаме утеха,
                                    макар заразени, ние още се обичаме
                                  и не виждам защо да ни спира и дъха.

                                  За цял живот заразени  ще сме ние
                                     и любовта се опитва да ни спре,
                                макар да го прави,  ние ще се обичаме
                          и тя трябва да разбере, че друго ще избере.
 

                     Не оцелели, но нищо трудно в това не видели,
                         пак сме заразени и не спасени, но победители в едно.
                         Победители, че и заразени пак сме си  с отношения  едни и същи,
                         очаквам до край да сме заедно, защото имаме оговорени още срещи, още срещи и то горещи.

                                                                  
                              

                 Щом веднъж се заразиш с вируса любов,
оставаш си заразен поне най-малко за цял живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кою Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,че прекрасна зараза е любовта!Всичка ние тя!Поздрав от мен с усмивка!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...