Високо в планината
Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност,
откъсва границите от предела.
Познаването на такава Личност,
те води към покорност тиха, смела.
Отвежда те високо в планината,
оставяш до без дъх превзет от свежест,
чрез която се закотвяш във скалата -
смален си, но я няма вече тази тежест.
И познаваш вече, Неговата необятност,
И усещаш твърде скоро любовта Му.
И понякога боли, но пък няма вероятност,
да паднеш, облегнат ако си на Неговото рамо.
Посвещавам скромните си редове на всички, които са достатъчно смели да последват Исус Христос! Бъдете благословени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
