Високосна любов
Високосна любов е замряла в Всемирните шепи,
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето,
бистра, жива, искряща вода – да си имам, за път
ще обръщам най-ситното камъче бяло, додето,
чуя твоите стъпки полека до мен да вървят.
И тогава от лунната сянка ще сторя погача,
от косите си дълги изплела копринен месал...
Щом обичаш – ни суши, ни болки – те нищо не значат,
ако в миг високосен, макар и един си живял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
