Мразя сутрините.
Мразя и вèчерите.
През деня просто съществувам,
като смачкана цигара в пепелник на мотел.
Животът ми мирише на евтино кафе
и скрити изблици на отвращение.
Омразата не идва от болка.
Идва от наблюдение.
Гледаш хората как се усмихват с усти, пълни с лайна,
и ти иде да им съдереш усмивките със счупена чаша.
Мразя ентусиазма.
Всички тези „как си днес?“, ...