Вкиснато
Мразя сутрините.
Мразя и вèчерите.
През деня просто съществувам,
като смачкана цигара в пепелник на мотел.
Животът ми мирише на евтино кафе
и скрити изблици на отвращение.
Омразата не идва от болка.
Идва от наблюдение.
Гледаш хората как се усмихват с усти, пълни с лайна,
и ти иде да им съдереш усмивките със счупена чаша.
Мразя ентусиазма.
Всички тези „как си днес?“,
всички тези „ще бъде по-добре“.
Не, няма.
Няма да бъде по-добре.
Само ще стане по-тихо.
И по-празно.
И по-малко искрено.
Мразя модата, религията, любовта, изкуството.
Не защото не вярвам в тях,
а защото ги превърнахте в продукти.
в думи за Instagram,
в банери с намаления.
Мразя и себе си, понякога.
Но това поне е честно.
Живеем като бездомни мисли в главите си,
цитираме мъдрост от хора, които сме игнорирали приживе,
гледаме надолу, щото нагоре е твърде реално
и се прегръщаме фалшиво,
докато вътрешно се задушаваме.
Ако това е човечеството –
ще сляза на следващата спирка.
или ще дръпна аварийната.
© Силвия All rights reserved.
Продължавай в същия дух, имаш някакъв изграден стил вече като гледам... 
