Вкус на лято
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански,
пак в свои води плувнали,
като монета потънала,
затърсили своето щастие...
И аз, разпукваща се отново
и отново се прераждам
духовно отразена,
на обратен път надяваща се.
И аз, изкусно изкусена примигвам,
съзерцателно властна,
снежинки изтръскала от миглите си,
в завърнало се приказно лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени