May 8, 2008, 9:04 AM

Вкус на лято

797 0 19
Обгорени багри на лято,
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански,
пак в свои води плувнали,
като монета потънала,
затърсили своето щастие...

И аз, разпукваща се отново
и отново се прераждам
духовно  отразена,
на обратен път надяваща се.
И аз, изкусно изкусена примигвам,
съзерцателно властна,
снежинки изтръскала от миглите си,
в завърнало се приказно лято.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усетих дъха на лятото!!!...Браво, Мариолче!!! Прегръдки!!!
  • "Обгорени багри на лято,
    в изтънели, къси дрешки,
    с размити водни плясъци
    събират образи прежни,
    с вкус на спомени лански,"

    Летен полъх и дъх на черупки...
    (на парчета по пясъка спят)
    и се връщат на спомена с люлката
    със вълните напред и назад...

    Настрои ме на морска вълна!
  • Много хубаво!
  • и замирисва на море..е...е..
    И на лято!


    поздрав!
  • Нека да е лято!
    Само да е лято!
    Стопли ме, Мариолче!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...