Вкус на вятър, аромат на душа
750
0
0
На света безброй чудеса
остават напълно самотни,
дори с облаци в небеса
от лед в мечти поройни.
За човека няма чудо,
вселените са даденост,
да оценяваш е лудо
-Ах, посредствена ярост!!!
И аз бях сляп!
Не знаех що е да вкусваш вятър с всяка хапка!
Не знаех що е да помиришеш нищета с всеки аромат!
Това е грях!
Благодарете, братя, за всичко!
Разсъждавайте, мили сестри!
Чудесата са толкова близко,
а броим само ветрила от пари...
Димитър Попов (Прогстар) 15.01.21.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
