16 янв. 2021 г., 12:02

Вкус на вятър, аромат на душа

745 0 0

На света безброй чудеса

остават напълно самотни,

дори с облаци в небеса

от лед в мечти поройни.

 

За човека няма чудо,

вселените са даденост,

да оценяваш е лудо

-Ах, посредствена ярост!!!

 

И аз бях сляп!

Не знаех що е да вкусваш вятър с всяка хапка!

Не знаех що е да помиришеш нищета с всеки аромат!

Това е грях!

 

Благодарете, братя, за всичко!

Разсъждавайте, мили сестри!

Чудесата са толкова близко,

а броим само ветрила от пари...

 

Димитър Попов (Прогстар) 15.01.21.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...