На света безброй чудеса

остават напълно самотни,

дори с облаци в небеса

от лед в мечти поройни.

За човека няма чудо,

вселените са даденост,

да оценяваш е лудо

-Ах, посредствена ярост!!!

И аз бях сляп!

Не знаех що е да вкусваш вятър с всяка хапка!

Не знаех що е да помиришеш нищета с всеки аромат!

Това е грях!

Благодарете, братя, за всичко!

Разсъждавайте, мили сестри!

Чудесата са толкова близко,

а броим само ветрила от пари...

Димитър Попов (Прогстар) 15.01.21.