Отчупвам парченце от хляба,
поръсвам го бавно със сол
и помня съвета на баба,
пред Него без шапка се сяда.
Тя казваше, спряла на двора,
че сладък и вкусен е той,
когато след труд и умора
от Бога ти идва награда.
Най-вкусен е хлябът когато,
разчупват го морни ръце
и седнал под родната стряха
говориш със свойто сърце.
© Хари Спасов Всички права запазени