Отчупвам парченце от хляба,
поръсвам го бавно със сол
и помня съвета на баба,
пред Него без шапка се сяда.
Тя казваше, спряла на двора,
че сладък и вкусен е той,
когато след труд и умора
от Бога ти идва награда.
Най-вкусен е хлябът когато,
разчупват го морни ръце
и седнал под родната стряха
говориш със свойто сърце.
© Хари Спасов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
