Вкусът на дъжда
Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́.
Нощта премята крак и студ
забила поглед в датите от Май,
но календарът не е луд.
Дъждът – неимоверно остарял,
затуй до капка го боли.
Мечтае да е огън лек и бял
и в чашата да извали.
… Изпих си чая с липовия цвят.
Дъждът на вкус е като мед.
Небето е на точки – те не спят.
- Опорна няма, Архимед!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Благодаря ви, Смути и Джаки. Работи и на двете позиции по заместване - и точка, и лост 
