Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́.
Нощта премята крак и студ
забила поглед в датите от Май,
но календарът не е луд.
Дъждът – неимоверно остарял,
затуй до капка го боли.
Мечтае да е огън лек и бял
и в чашата да извали.
… Изпих си чая с липовия цвят.
Дъждът на вкус е като мед.
Небето е на точки – те не спят.
- Опорна няма, Архимед!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Благодаря ви, Смути и Джаки. Работи и на двете позиции по заместване - и точка, и лост . Наде, благодаря, че намина.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
