Доза въздух. Влиза навътре в дробовете,
докато излее се докрай,
докато, като теб, не ме изпълни и не усетя,
че по-навътре от това не зная.
Тъмно е. Очите са затворени.
Сега усещам - от погледи няма нужда.
Но, когато в припадъчен екстаз ги отворя,
в очите ти ще се влее проплаканото ми събуждане.
Тихи звуци. Стенания. Писъци.
Когато докосваш, разпадам се в звук,
зад който скрила съм мойто "Обичам те".
Но ти го чуваш. Завладял си всичко тук. ...