22.07.2009 г., 15:43

Владения

669 0 4

Доза въздух. Влиза навътре в дробовете,
докато излее се докрай,
докато, като теб, не ме изпълни и не усетя,
че по-навътре от това не зная.

Тъмно е. Очите са затворени.
Сега усещам - от погледи няма нужда.
Но, когато в припадъчен екстаз ги отворя,
в очите ти ще се влее проплаканото ми събуждане.

Тихи звуци. Стенания. Писъци.
Когато докосваш, разпадам се в звук,
зад който скрила съм мойто "Обичам те".
Но ти го чуваш. Завладял си всичко тук.


19.07.2009г.
гр. Плайа Дел Инглес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...