Jul 22, 2009, 3:43 PM

Владения

  Poetry » Love
678 0 4

Доза въздух. Влиза навътре в дробовете,
докато излее се докрай,
докато, като теб, не ме изпълни и не усетя,
че по-навътре от това не зная.

Тъмно е. Очите са затворени.
Сега усещам - от погледи няма нужда.
Но, когато в припадъчен екстаз ги отворя,
в очите ти ще се влее проплаканото ми събуждане.

Тихи звуци. Стенания. Писъци.
Когато докосваш, разпадам се в звук,
зад който скрила съм мойто "Обичам те".
Но ти го чуваш. Завладял си всичко тук.


19.07.2009г.
гр. Плайа Дел Инглес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...