Влажни очи
/ На всички изоставени дечица по детските домове /
Милички, мънички, тъжни дечица
с тези големи и влажни очи
как може детската, нежна ръчица
някой да пусне и тръгне с лъжи.
Колко ли болка в душиците клети
има - преглъщайки залъка сух.
Колко мечти и надежди отнети .
тъй са пречупили детския дух.
Как да помилвам душа ви ранена,
като очите ми пълнят реки.
Как да ви гушна с усмивка пленена,
като в сърцето ми рана кърви.
Сладички мои, самотни дечица
малко надежда остана ми, знам.
Нея ще мога, наместо корица
и сладко от обич, днес да ви дам.
Но знайте прекрасни, мънички мои,
утре ще грейне по – слънчев денят,
ваште сърца ще открият простори
и дом по – красив ще бъде светът!
/ 12.04.2006 г ./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
