Влак
Златисто, притихнало поле, упоено в мека тишина,
навред затиснато от упорити облаци мъгла.
Пейзажът удивително спокоен, бавен,
не предвещава с нищо раждане на буря.
Женски силует там тихо е изправен,
и на полето синеок акцент притуря.
Чака тя загърната в белия си шлифер,
на перона на притихналата гара.
Бариера спусната над пътя сипкав,
душата ù от спомените тихо пази.
А коловозът се извива и протяга в меланхолия, ...