Златисто, притихнало поле, упоено в мека тишина, навред затиснато от упорити облаци мъгла. Пейзажът удивително спокоен, бавен, не предвещава с нищо раждане на буря. Женски силует там тихо е изправен, и на полето синеок акцент притуря.
Чака тя загърната в белия си шлифер, на перона на притихналата гара. Бариера спусната над пътя сипкав, душата ù от спомените тихо пази.
А коловозът се извива и протяга в меланхолия, и зад хълма се засилва да погледне. Но оттам връхлита черен демон - праистория, и не му оставя време да побегне.
Със ритмичен трясък, дим и огън през комина, халата захапва коловоза, втурва се връз него. Трака, търка, скърца и въздиша, черен змей поглъща гарата в искри и дим.
Без съпротива и леко унила тя го посреща, готова и данък да заплати за тази среща. Безумно понесен, фучащ, барабанен, тъмният влак лети със шум ураганен.
После, тишината с мъглата бавно се смеси, и бариерата загуби равновесие... А малката гара сега е тъжно различна, няма го светлият шлифер, не е идилична...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.