Влак

Златисто, притихнало поле, упоено в мека тишина,
навред затиснато от упорити облаци мъгла.
Пейзажът удивително спокоен, бавен,
не предвещава с нищо раждане на буря.
Женски силует там тихо е изправен,
и на полето синеок акцент притуря.

Чака тя загърната в белия си шлифер,
на перона на притихналата гара.
Бариера спусната над пътя сипкав,
душата ù от спомените тихо пази.

А коловозът се извива и протяга в меланхолия,
и зад хълма се засилва да погледне.
Но оттам връхлита черен демон - праистория,
и не му оставя време да побегне.

Със ритмичен трясък, дим и огън през комина,
халата захапва коловоза, втурва се връз него.
Трака, търка, скърца и въздиша,
черен змей поглъща гарата в искри и дим.

Без съпротива и леко унила тя го посреща,
готова и данък да заплати за тази среща.
Безумно понесен, фучащ, барабанен,
тъмният влак лети със шум ураганен.

После, тишината с мъглата бавно се смеси,
и бариерата загуби равновесие...
А малката гара сега е тъжно различна,
няма го светлият шлифер, не е идилична...

14.04.2009 г.