16.09.2012 г., 20:10

Влак

640 0 1

Локомотив с вагони три,

нашият влак в тунел се скри,

това е мое хоби, занаят -

да пътувам със следобедния влак.

 

От прозореца в купето 

виждам хората в полето.

Тоя прозорец толкоз е голям,

всичко ми е като на длан.

 

Сегиз-тогиз гледката се прекратява,

тъмнина в купето настава,

в тунел се влакът вкара

из горската дъбрава.

 

Но доде се усетя, вече

от София сме далече.

Навлизаме в гара "Горскокрак"

и свърши се пътуването с нашия влак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубавата поезия е наслада за душата. Особено тази за децата, но да се пише за тях не е лесно. Но и защо не, пък всеки да опита...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...