Влак за Мъглиж
Как хванах влака за Мъглиж? -
заплеснах поглед на перона
по роклята ти от Париж...
и прелестните ти шансони.
Надушил мъжкия късмет
нахлух в купето ти парфюмно -
не бях си купил аз билет
но се усмихнах - тъпоумно...
Засвири влакът на комин
във ритъма на мойте чувства
със погледи - семафор син,
ти вдигна бариера устна...
а аз извадих баничка...
но за беда - разлях бозата
по белите ти колена
и роклята... така пострада...
И твоят писък възвести
съдбата ми - плесник изящен...
Кондукторът се появи
и почна глобата да дращи.
Не слязох с тебе във Мъглиж...
свалиха ме насред прованса,
но си мечтая за Париж
и арката ти триумфална...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
