ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Nov 18, 2015, 7:51 AM

Влак за Мъглиж

  Poetry » Love
2K 0 6

Как хванах влака за Мъглиж? -
заплеснах поглед на перона
по роклята ти от Париж...
и прелестните ти шансони.

Надушил мъжкия късмет
нахлух в купето ти парфюмно -
не бях си купил аз билет
но се усмихнах - тъпоумно...

Засвири влакът на комин
във ритъма на мойте чувства
със погледи - семафор син,
ти вдигна бариера устна...

а аз извадих баничка...
но за беда - разлях бозата
по белите ти колена
и роклята... така пострада...

И твоят писък възвести
съдбата ми - плесник изящен...
Кондукторът се появи
и почна глобата да дращи.

Не слязох с тебе във Мъглиж...
свалиха ме насред прованса,
но си мечтая за Париж
и арката ти триумфална...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0