18 нояб. 2015 г., 07:51

Влак за Мъглиж

2K 0 6

Как хванах влака за Мъглиж? -
заплеснах поглед на перона
по роклята ти от Париж...
и прелестните ти шансони.

Надушил мъжкия късмет
нахлух в купето ти парфюмно -
не бях си купил аз билет
но се усмихнах - тъпоумно...

Засвири влакът на комин
във ритъма на мойте чувства
със погледи - семафор син,
ти вдигна бариера устна...

а аз извадих баничка...
но за беда - разлях бозата
по белите ти колена
и роклята... така пострада...

И твоят писък възвести
съдбата ми - плесник изящен...
Кондукторът се появи
и почна глобата да дращи.

Не слязох с тебе във Мъглиж...
свалиха ме насред прованса,
но си мечтая за Париж
и арката ти триумфална...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...