Влака на ангелите паднали

23.08.2017 г., 9:13 ч.

Поезия

521 2 5

Пътувай влак, пътувай

и не се връщай назад!

Толкова тайни искам да

разкажа. Толкова обич

имам да дам - но все в

душата оставам сам!

Тръгвам... Не ме спирай!

На перона стоиш - оставям

те за кой ли път сама.

Търкулва се измъчено

една твоя сълза - напоява

с мъка и нежност

изстрадалата земя. Знам, че е

трудно да обичаш мъж,

като мен. Все на път,

все обгърнат в самота -

като вълк-единак скита

моята душа! Не плачи, моля те!

Няма място за тъга! Може би,

може би в теб щях да

открия любовта...

Пътувай влак, пътувай

и не се връщай назад!

Аз съм просто единак - боря се

със самотата и болката!

Ти не чакай - аз няма да се върна!

Тръгвам... Тръгвам за никъде

с влака на ангелите паднали!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Papalisimo (Давид Иванов)

2017-08-24T07:45:35+03:00

Благодаря ти, Албена! От сърце и душа... Радвам се, че ти е харесал стиха ми. Поздрави!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-08-24T07:41:38+03:00

Съгласна съм с Вили! Финалът е кулминацията! Поздрави, Давид!
Papalisimo (Давид Иванов)

2017-08-23T20:14:19+03:00

Благодаря ви приятели за хубавите коментари! Винаги сте добре дошли! Поздрави.
Theblackbird (Белослава Танчева)

2017-08-23T09:40:20+03:00

Много е хубаво!
Violet_86 (Виолета)

2017-08-23T09:31:47+03:00

Давид, това може би е един от най-хубавите ти и силни стихове. Макар, че е много тъжен.