Влака на ангелите паднали
Пътувай влак, пътувай
и не се връщай назад!
Толкова тайни искам да
разкажа. Толкова обич
имам да дам - но все в
душата оставам сам!
Тръгвам... Не ме спирай!
На перона стоиш - оставям
те за кой ли път сама.
Търкулва се измъчено
една твоя сълза - напоява
с мъка и нежност
изстрадалата земя. Знам, че е
трудно да обичаш мъж,
като мен. Все на път,
все обгърнат в самота -
като вълк-единак скита
моята душа! Не плачи, моля те!
Няма място за тъга! Може би,
може би в теб щях да
открия любовта...
Пътувай влак, пътувай
и не се връщай назад!
Аз съм просто единак - боря се
със самотата и болката!
Ти не чакай - аз няма да се върна!
Тръгвам... Тръгвам за никъде
с влака на ангелите паднали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Давид Иванов Всички права запазени
