В безкрая сливащи се „змии“
върху бетонните траверси –
в житата полузрели вият се
забързани сега за нейде си...
А гърбовете им метални
на Слънцето блестят, затичани
и между тях цветята алени
на капки свежа кръв приличат...
... и трепкат те с листа, в уплаха,
подобно заблудени птици...
Но там внезапно мина Влака
и смаза милите главици... ...