28.09.2019 г., 13:18

Влакове и макове...

491 0 2

 

Влакове и макове...

 

В безкрая сливащи се „змии“

върху бетонните траверси –

в житата полузрели вият се

забързани сега за нейде си...

 

А гърбовете им метални

на Слънцето блестят, затичани

и между тях цветята алени

на капки свежа кръв приличат...

 

... и трепкат те с листа, в уплаха,

подобно заблудени птици...

 

Но там внезапно мина Влака

и смаза милите главици...

 

17.07.2007.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...