Влакът
Влакът ме грабна от твойте обятия
и черната нощ го запрати далече,
и релсите станаха мое разпятие,
и моето време при тебе изтече.
Всичките струни, в душата ми струните,
всичките жици във нея се скъсаха
и страшно гърмяха и съскаха. Думите
паднаха и се сблъскаха с въздуха.
И само траверсите мереха равно
пулса на всички, които са заедно,
а малката смърт, на раздялата, бавно,
погребваше нашето време изстрадано.
Пулсираше влакът и носеше живите
към тяхното топло семейно огнище,
пулсираше влакът с кръвта на щастливите,
понесени устремно към своите къщи.
И никой, и никой така не разбра,
че влакът отнесе съвсем без билет
и скръб от раздяла, и много тъга,
и светла надежда за всичко напред.
и черната нощ го запрати далече,
и релсите станаха мое разпятие,
и моето време при тебе изтече.
Всичките струни, в душата ми струните,
всичките жици във нея се скъсаха
и страшно гърмяха и съскаха. Думите
паднаха и се сблъскаха с въздуха.
И само траверсите мереха равно
пулса на всички, които са заедно,
а малката смърт, на раздялата, бавно,
погребваше нашето време изстрадано.
Пулсираше влакът и носеше живите
към тяхното топло семейно огнище,
пулсираше влакът с кръвта на щастливите,
понесени устремно към своите къщи.
И никой, и никой така не разбра,
че влакът отнесе съвсем без билет
и скръб от раздяла, и много тъга,
и светла надежда за всичко напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимиров Всички права запазени
