Влакът ме грабна от твойте обятия
и черната нощ го запрати далече,
и релсите станаха мое разпятие,
и моето време при тебе изтече.
Всичките струни, в душата ми струните,
всичките жици във нея се скъсаха
и страшно гърмяха и съскаха. Думите
паднаха и се сблъскаха с въздуха.
И само траверсите мереха равно
пулса на всички, които са заедно,
а малката смърт, на раздялата, бавно,
погребваше нашето време изстрадано. ...