Влакът беглец
Не бих посмяла
твоя дух да отвлека
накрая на земята.
Не бих ти обещала любовта
да се изсипе
като плодороден дъжд
от небесата.
И как ли бих могла,
когато здраво
са вкопани във земята
нозете ми,
от дълъг път с мазоли,
а мислите ми –
уморени влакове,
пъхтят задавено
по пътя за нагоре.
С благоговение
разгръщам настоящото
и нищо не очаквам.
От хълма
ще политне в нанадолнището
влакът ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
